Книгата „Фотографско изкуство в България" /1856-1944/ е първият опит за по-цялостен поглед върху развитието на фотографията у нас и не претендира за изчерпващата пълнота не само поради ограничения обем на изданието, но и за това, че историята на фотографията в България не е приключен проблем. Ето защо книгата идва не само да запълни една празнота в нашата историческа книжнина, но си и поставя за цел да стимулира към нови изследвания, които да доразвият и обогатят основните заложени теми, проблеми и идеи. Тя трябва да послужи като основа, даваща тласък за активни и колективни усилия към едно още по широко, по-пълно и по-точно осветляване ис торическия път на фотографията в България.