Вглъбяване във вечните въпроси на битието, бродене из душевните лабиринти на човека, пространствата на неговите мисли и емоции. Философските и психологическите територии се изследват чрез езика. Може ли да бъде изразено неизразимото? Поезията търси отговора чрез богатството своите фигури и чрез жестовете на волево замълчаване и премълчаване. Такива са философските и литературните ориентири за читателите на стихосбирката „Отгласи" от София Филипова и Александра Ивойлова. Използваната поетическа форма е тази на двойки тристишия - първото тристишие съдържа философски въпрос, отнасящ се до вътрешния свят на човека и неговото полагане в мирозданието, а второто - поетичен отговор. Въпросите и отговорите не следват формалната логика. Те по скоро се стремят да провокират философската интуиция и медитативната нагласа. „Отгласи", т.е. отзвук на мисъл, чувство, настроение, представа. Тристишията не са хайку, макар че някои от тях носят духа на японската поетическа форма.