Невероятно е, но е факт, че книга, написана преди повече от 150 години може да звучи не просто актуално, но и да изглежда вплетена в нашата съвременна политическа конюнктура. Прегледайте книгата и решете какъв градоначалник да си изберете: Предлагат се такива с часовник с кукувичка вместо глава или пък такива, които носят на раменете си кутия с навиващ се механизъм, който им позволява да произнасят няколко въодушевяващи фрази като „Не разрешавам!“, „Ще ви уволня!“, „Плащайте и не питайте!“, „Всички сте хрантутници!“. На политическия пазар, който описва Шчедрин разнообразието от предлагани градоначалници е голямо. „

Летописът“ на живота в антиутопичния град Глупов е ярка метафора на всяка бюрократична система – овластена с фантастични привилегии и свободна да превръща живота на хората в абсурд. Разказът напомня сътвореното от народната фантазия, преплетено със страховити картини - на опустошителни бедствия, на войни за просвещение и ликвидиране на невежеството и неграмотността чрез избождане на очи, на походи за вразумяване на просветените. ... „Злодеите да треперят“ е прекрасно. Но кои са въпросните злодеи?

Явно, че при съществуването на многомислие по този въпрос би настанала преголяма бъркотия. Злодей може да е някой крадец, но той, така да се каже, е злодей третостепенен; злодей бива наричан убиецът, но и той е злодей само втора степен, и накрая, злодей може да бъде волнодумецът – ето това е вече истински злодей, и то закоравял и неразкаял се“... Актуален и до днес е въпросът, на който авторът не дава категоричен отговор: Дали повтарящите се апокалиптични сцени от живота