Публикуваната през 1798 г. стихосбирка Лирически балади си е извоювала запазено място в историята на английската литература. Става дума за книга- манифест, която си поставя за цел да прокара нови идеи за това, как и защо се пише поезия. Романтическият опит за демократизация на литературата, без да се жертва мощта на индивидуалното поетическо въображение, до голяма степен определя идеологиите на литературното творчество и до днес. Стиховете на Уърдзуърт и Колридж посягат едновременно към тукашното и към отвъдното, към всекидневното и къв свръхестественото. Макар и да не се радва на същата световна популярност, в английския литературен контекст тази книга е естетически феномен от ранга на Чосъровите Кентърбърийски разкази и Шекспирови пиеси.