Поезията на Катерина Стойкова се стреми към емоционална неутралност. А най-лапидарните й творби приличат на стафиди, на изсушени зърна, от които сокът е не само изстискан, но и на които липсва сладост. Склонен съм да считам тази нулева, неутрална емотивност, не само за бягство от отдавна тривиализираната в българската традиция емотивна стихийност (която мнозина все още считат за органична поетичност), но и за търсене и изобретяване на съвсем нов лирически език.
Проф. Светлозар Игов

Стиховете на Катерина Стойкова притежават сдържаната непримиримост на живота към собствената си преходност. Тя не пее, не плаче, не танцува около себе си и за себе си. Тя мисли с чувствата си и ни прави чувствителни чрез помислите си.
Нещата й са спуснати, а тя е само бясната флейта на тьмното им издухване в бялото околоземно пространство. Тя умее да мълчи, но мълчанието и говори и казва всичко, което е нужно да се почувстваме за няколко мига отново човешки същества.
Румен Леонидов