Склонен съм да смятам тази своя работа за най-хубава споделя за "Жетварят" Йордан Йовков пред проф. Спиридон Казанджиев. Изразява и удовлетворението си от изясняването на основната идея в повестта: "отношението на селянина към земята и труда като извор на всички духовни качества и прояви – на първо място религиозността", като „неделима спътница на работата". Йордан Йовков пише "Жетварят" в Добрич и Варна през 1918–1919 г. Повестта е издадена за първи път през 1920 г. от софийското книгоиздателство "Образование". При работата си върху нея вероятно използва свои непубликувани разкази с битова тематика, създадени в Добруджа преди войните. Към "Жетварят" се връща отново, когато се решава да го преиздаде през 1930 г. Преработката е доста мъчителна: "Трябваше да се запази общата постройка, да се помиря с някои недостатъци, органически за произведението, които не можех да отстраня; трябваше да намеря точно ония места, които трябваше да се запълнят с нови моменти; новото трябваше да се даде така, че да не личи, та който чете книгата сега, да мисли, че е била такава и в първата ? редакция. Едно пресмятане и съобразяване, което напомняше твърде много работата на архитекта." Религиозните мотиви в "Жетварят" предопределят и съдбата на повестта след 1944 г. – елегантно я заобикалят. Съвременният прочит на "Жетварят" ни припомня: "Залови се за мъжка работа и не се бой... А хора и приятели сме – ще се приглеждаме, ще си помагаме!"