Истинското заглавие на този сборник трябваше да е неговото подзаглавие, тоест Писания по случайни поводи.

До окончателния избор на заглавието се стигна след основателното безпокойство на издателя, че едно толкова помпозно скромно заглавие няма да привлече вниманието на читателя, докато заглавието на първото съчинение съдържа елемент на стимулиране на любопитството. Силата и качествата на едно писание по случаен повод идват от това, че авторът в действителност не е мислил, че ще му се наложи да се занимава с даден въпрос, но е бил подтикнат спонтанно, след като е бил поканен да участва в серия дискусии или да се запознае с публикации по дадена тема, накарали го да се замисли върху нещо, което иначе би пренебрегнал. И ето как се стигна до поредица вариации, понякога пропити с ангажираност, а понякога писани с нотка на хумор, по такива теми като Абсолютното, Огънят, Изгубените острови, Уикилийкс, медиите и прочие.

Но не е случайност, че заглавието на сборника е и заглавие на първото съчинение, защото на темата за сътворяването на Врага авторът се посвети наскоро в последния си роман „Пражкото гробище“. Сега той отново се спира върху този перверзен механизъм, защото за да се контролират народите, е нужно винаги да се измислят врагове и те да се обрисуват по начин, който поражда страх и отвращение.