NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 7/2013

-20%
е-списание - NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 7/2013

Още от поредицата National Geographic

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 7/2013

(2.67 от 3 гласа)











  • Формат: PDF
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж (Не e за Kindle)
  • Как да купя е-списание? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

National Geographic - снимка 1 - брой 7 от 2013 г.

Текст: Любомир Кюмюрджиев; снимки: Марин Маринов; Илюстрации: Александър Алексиев - Хофарт
Легенди и истини очертават образа на един от най-успешните владетели в ранната история на българската държава

Имената на основателите - особено на отдалечените в мъглата на изминалите векове - извикват по-скоро легендарна, отколкото историческа представа. Често съдбата на техните наследници и продължители е не по-малко вълнуваща и енигматична. Кой е вторият владетел на Дунавска България? Тервел, синът на Аспарух, разбира се.

Знаем за него и делата му от надпис на Мадарския конник (според някои изобразяващ самия Тервел). Не са един и два писмените извори от онази епоха и от по-късни времена, разкриващи размаха му на държавник и воин. От „Именника на българските владетели" научаваме, че - като Кубрат и Аспарух - Тервел е от рода Дуло и наследява създателя на българската държава. „Документът обаче не уточнява роднинската връзка между Аспарух и Тервел - подчертава историкът Камен Станев. - Засега няма и други извори, даващи такава информация." Макар и наследник на основателя, Тервел може и да не е негов син. За този владетел има повече вълнуващи хипотези, отколкото ясни сведения.

 

National Geographic - снимка 2 - брой 7 от 2013 г.

Текст: Джонатан Франзен; снимки: Дейвид Гутенфелдър
Как да спрем избиването на пойни птици, мигриращи през Средиземноморието?

На птичи пазар в средиземноморския туристически град Марса Матру в Египет разглеждах клетки, претъпкани с гургулици и пъдпъдъци, когато един продавач забеляза неодобрението, изписано на лицето ми, и се провикна саркастично на арабски: „На вас, американците, ви е жал за птиците, но не ви е жал да хвърляте бомби върху нечия родина."

Можех да отговоря, че човек може да съжалява и за птиците, и за бомбите. В думите му обаче имаше нещо вярно за проблема за опазването на природата в свят на човешки конфликти - нещо, което не може лесно да се отхвърли. Той целуна пръстите си, за да покаже колко са вкусни птиците, а аз продължих да гледам намръщено клетките.

За госта чужденец ситуацията в Средиземноморието е ужасяваща: всяка година в този район стотици милиони пойни и по-едри мигриращи птици биват убивани за храна, печалба, спорт или най-общо за развлечение. В голямата си част безогледно, избиването им тежко засяга видове, чиито популации и без това са се свили заради разрушаването и разпокъсването на техните размножителни места на обитание.

 

National Geographic - снимка 3 - брой 7 от 2013 г.

Текст: Робърт Иъриън; снимки: Марк Тийсън; илюстрации: Дейна Бери
Израсли сме с представата за надеждна Слънчева система – но нейната нова история предрича несигурно бъдеще

Прашинката била отскубната от опашката на комета на над 350 млн. км от Земята. Под погледа на електронния микроскоп в лабораторията в сутерена образът й започна да расте, докато не изпълни компютърния екран. Дейв Джосуиак фокусира върху подобно на назъбена скала тъмно петно и усили увеличението до 900 00 пъти. Петното се разпадна на миниатюрни, черни като катран зрънца. „Някои от тези симпатяги са големи само по няколко нанометра - каза Джосуиак. - Това е удивително малко. Според нас става дума за първичната, непроменена материя, от която се е образувало всичко в Слънчевата система."

 

National Geographic - снимка 4 - брой 7 от 2013 г.

Текст: Джейми Шрийв; снимки: Робърт Кларк
ДНК от находки, открити в Денисова пещера в Южен Сибир, допълва човешкото семейство със загадъчен нов член

В планината Алтай в Южен Сибир, на около 350 километра от мястото, където Русия се събира с Монголия, Китай и Казахстан, се намира Денисова пещера, която отдавна привлича хората. Неолитни и по-късно тюркски номади намирали тук подслон и събирали стадата около себе си, за да преживеят сибирските зими. Археолозите, които понастоящем проучват Денисова пещера сред изпъстрени със съвременни графити стени, трябвало да разкопаят дълбоки пластове кози изпражнения, преди да стигнат до интересуващите ги слоеве. Но основната зала на пещерата има висок сводест таван с отвор близо до върха, през който трепкащи колони слънчева светлина озаряват интериора и придават на мястото атмосфера на святост.

В дъното на пещерата има малка странична камера и именно тук през юли 2008 г. младият руски археолог Александър Цибанков се натъкнал на дребна костица, докато проучвал пласт на предполагаема възраст между 30 000 и 50 000 години.

 

National Geographic - снимка 5 - брой 7 от 2013 г.

Текст: Роф Смит; снимки: Лусиану Канджизани
Някога ловуван заради ценната си кожа, но вече защитен, бразилският кайман якаре се възстановява с радващи темпове

Ако изобщо ги забележите, ще ви заприличат на донесени от вятъра семенца, плаващи сред тръстиките по края на лагуна дълбоко във вътрешността на Бразилия. Тези миниатюрни точици са бдителните очи на новородените каймани якаре, част от крокодилското семейство. Денем се спотайват сред водната растителност, невидими за чаплите и щъркелите, които могат да връхлетят за бърза закуска. Нощем се измъкват, за да пируват с насекоми и охлюви, като постепенно, пораствайки, минават на по-едра плячка. С времето и ако оцелеят, могат да достигнат 2,5 м и да натрупат достатъчно сила, за да уловят някоя капибара - един от гигантските местни гризачи. Засега обаче са в дъното на хранителната верига и се опитват да не бият на очи.



Още електронни списания

Още електронни списания




Информация за избраното списание

Информация за избраното списание




Информация за книгата:

Категория: ПЕРИОДИКА
Година: 2013
Страници: 116
ISSN: 2013131265717
Поредица: National Geographic


Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г."

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.


Коментари

Коментари


Плащане с EasyPay може да направите като изберете опция плащане "чрез ePay" и на платежната страница изберете Таб "В брой на каса".

Вижте приложения пример: