Пресата в Германия нарича Полина Дашкова "руската кралица на трилъра". Всичките й романи се отличават с голямата си убедителност, тъй като тя борави с конкретната съвременна руска действителност, нарича нещата с истинските им имена, ситуира героите си в реални измерения и внушава документална достоверност на тяхната психологическа дълбочина. Дашкова няма главни герои, само героини, но те не са полицейски инспекторки, не боравят вещо с всевъзможни видове оръжие, дори не владеят бойните изкуства. Просто са принудени от обстоятелствата да вземат активно участие в разследването, защото не разчитат на милицията или на властите да си свършат работата. Героините на Дашкова търсят морално възмездие и често се оказват сами в свят, гъмжащ от престъпност на всички нива. Те са обикновени руски жени, изправени пред ежедневни руски проблеми в едно доминирано от мъжете общество. Но трилърите на Полина Дашкова не са феминистки, не са "женски". По-скоро бихме ги причислили към социологическите романи, защото в тях срещаме великолепието и мизерията на съвременна Русия от разкошните казина, където за един час се профукват милиони долари, до миризливите мазета, населени от въшливи клошари. Героите й са нови руснаци, мафиоти, продажни политици, но и писатели, фотомодели, артисти, самотни майки. Благодарение на Дашкова срещаме една екзотична, хаотична, завладяваща нова Русия, която кара читателите да се смеят и да тъжат.