Християнството дълго виждало в Земния рай историческа действителност. Наслагвайки разказа от "Битие" върху наследството на античната култура, то сътворило градината на насладите - съчетание от красотите на Златния век и Блажените острови. Земният рай разпалвал въображението на нашите предци - течение на векове църковните учени се питали какъв е бил ръстът на Адам и Ева, как двамата са прекарвали времето си, господари ли са били те над животните, какъв сексуален живот са водили. Средновековието вярвало, че Земният рай, макар и недостъпен за хората, съществува някъде в Ориента, но после тези представи били изоставени. Тоава едни започнали да търсят отвъд океаните приказни страни, наподобяващи Едемската градина: така се стигнало до географските открития. Други пък се размечтали с нарастваща меланхолия за изчезналия Златен век и изгубения рай: това пък бил един от аспектите на Ренесанса. Ерудитите от 16 и 17 век се опитали да локализират мястото, където Бог бил създал "градината на насладите"... Но ето че доказателствата за еволюцията ги подтикнали да мислят, че началата на човешката цивилизация са несравнимо по-невзрачни. Изчезвала една мечта, но се заличавал и мрачният образ на Бога, обладан от гняв: след като човекът е плод на еволюцията, то и Бог едва ли го е наказал жестоко за извършеното от него прегрешение.