"Не мога да повярвам, че баща ми се намира в тази черна пластмасова кутия, току що донесена от митницата. Няма начин. Кутията е сложена върху масата в хола и погледите на всички са вперени в нея. Пълен потрес! Не знам какво точно са очаквали. Кутия като кутия. Амбалаж. Повдигам я, доста е тежичка. От ъгълчето се посипва черен прах. Прахът на баща ми, предполагам..." Изминали са повече от 15 години от драматичната гибел на професор Банов в Америка. Синовете му са поели по различни пътища, имат отделен живот, но травмата от внезапната загуба още не е отминала... Откъде идват призраците? От дълбоките пластове на съзнанието или от мрачните джобове на реалността. Как сигналите на отвъдното се проектират в настоящето? Има ли алгоритъм за успеха? Кога загубата се превръща в освобождение? В новия роман на Алек Попов текат два паралелни сюжета, в които се оглеждат два привидно противоположни житейски модела. "Успелият" и "Неуспелият" българин се срещат в Ню Йорк, за да погребат семейните призраци и да осъзнаят, че етикетите нямат особена връзка с щастието. Действието лети по ръба на черния хумор, ужаса и мелодрамата, между реалните факти и чистата фикция. Развръзката сякаш подрежда пъзела, но отговорите всеки трябва да намери сам.