„ЧЕРВЕНИТЕ КОДОВЕ В СТАРИЯ ЗАВЕТ“ е третата книга на Мони Алмалех от неговия проект Библейска херменевтика, базирана на иврит, индоевропейските езици и семиотиката на цвета. Богът Отец, Исус Христос, Месията, Спасителят, „свещеникът по мелхицадековия чин“, „който спасява и обрязаните“, „ангелът на присъствието Му, който спасява“ са заложени в Стария и Новия завет не само чрез текста, а чрез различни червени кодове.
Тези кодове разкриват теологична доктрина, свързваща двата завета. Преплитането на петнадесет вида огън с кръв, с червеното кръв, със сакралното червено, с „ферментиралото“ червено, с червеното на падението, с магарешкото червено, с рубини и корали е като шевица, която е осветявана от различните ъгли на контекста.

Всеки вид червено е като различен конец в общата шевица. Някои от конците остават в преводите, но цялата красота може да се види в иврит и неговата езикова картина на света.

Въздействието на шевицата от червени кодове е върху езиковото и културното подсъзнание. Към тази шевица от червени кодове се добавя още една червена структура – успоредните появи на кръв и огън (с различни корени и думи), които като обща бройка са еднакви, макар че съвсем не са успоредни като две прави линии, а по-скоро се вият в текста. Често различните червени кодове са заедно с други цветове и освен обикновена естетика и популярни символи, многоцветията създават дълбоко кодирани послания.

Книгата разказва за библейските червени шевици, които се виждат напълно само в иврит.