* Защо едно дете има лек, а друго труден характер?
* Защо чуждите деца са алтруисти, а нашето е егоист?
* Защо едни деца са самоуверени до наглост, а други са срамежливи до боязливост?
* Едни са приспособени към живота, а други не са приспособени към нищо?
* Защо едни кряскат и се инатят, а други непрекъснато хленчат?
* Защо децата са различни? Различни по отношение към себе си и към нас – техните родители?

Олга Шелопухо дава отговор и на въпроса, който родителите най-често си задават: Защо децата са толкова различни? Защото всяко дете си има свой темперамент. Темпераментът представлява вродени качества на нервната система, които се проявяват много ясно на 5-6 годишна възраст.

Когато родителите говорят за различните характери на децата си, става дума по-скоро не за характера, а за темперамента им, защото характерът тепърва започва да се формира.

Няма добри и лоши детски характери. Всяко дете има запас от качества и свойства, които му помагат да запази индивидуалността и неповторимостта си, своето собствено “АЗ”. Тези заложени от природата качества на личността определят активността на детето, темпа и интензивността на неговите действия, способността му да превключи на нов вид занимание, реакцията му спрямо заобикалящия го живот.

Авторката посочва факторите, които влияят за формирането на характера. И въпреки всичко... най-ярка и ясна представа за характера на детето може да добием, когато наблюдаваме неговите постъпки, поведение и дейност.
Най-естественото и най-необходимото от всички задължения на родителя е неговото любвеобилно и внимателно отношение към детето във всяка възраст.

Да обичаш детето, не означава просто да му угаждаш за всичко. Да обичаш детето, означава да се погрижиш за възпитанието на характера му, да се опиташ да разбереш какви навици водят до появата на една или друга отрицателна черта в характера му.

Как да внушим на детето увереността в родителската любов? Отговорът не е труден. Обичайте своето дете! А каква любов е нужна на детето? Безусловна, безгранична и безкрайна.