През 1941-1942 г. Ирен Немировски предприема амбициозно дело – произведението "Френска сюита". Първата част, "Буря през юни", представлява поредица от картини, изобразяваща разгрома във Франция във войната. Втората, озаглавена "Dolce", е написана под формата на роман. Немировски мечтае за книга от хиляда страници, изградена като симфония, но разделена на пет части. Използва като модел "Петата симфония" на Бетховен. В творбата си тя безмилостно обрисува портрета на малодушната, победена окупирана Франция, като сътворява изключително трезва фреска, онагледяваща снимка на ситуацията: пътища, масово бягство, селца, завладявани от изтощени и прегладнели жени и деца, борещи се да преспят на най-обикновен стол в коридора на селски хан, натоварени с мебели, дюшеци, завивки и кухненски съдове коли, останали без бензин насред шосето, едри буржоа, отвратени от простолюдието и опитващи се да спасят скъпоценни дреболии, кокотки, изоставени от любовниците си, бързащи да напуснат Париж, немски войници, настанени в буржоазни домове и флиртуващи със самотните френски вдовици, и едно скромно семейство, което напразно се опитва да открие сина си сред влачещите се по пътищата победени войници или сред хаоса на военните конвои, отвеждащи ранените в болница… Както и "Господарят на душите" (Леге Артис 2007), и тази книга е написана толкова талантливо и завладяващо, че човек би искал тя да не свършва. "Боже мой! Какво ми стори тази страна! Но тъй като тя ме отхвърля, ще я преценяваме студено, ще я гледаме как губи чест и живот. А останалите, какви са ми те? Империите загиват. Нищо няма значение. Да се погледне от мистична или от лична гледна точка, е все едно и също. Да запазим хладнокръвие. Да калим сърцето. Да чакаме." "Ако искам да направя нещо впечатляващо, няма да показвам мизерията, а благополучието до нея… Да! Трябва да го постигна чрез противопоставяне: една дума за нищетата, десет – за егоизма, низостта, класовия дух, престъплението. Нищо друго не може да бъде толкова изискано! Но е вярно, че и аз дишам тази атмосфера. Лесно е да си представи човек натрапливата мисъл за храна."