Драматичните перипетии на френската армия през 1812 г. - нахлуването в Русия и отстъплението, превърнало се в бягство, както и героичните усилия на руската нация за защита на родната земя, представени от М.Лермонтов в поемата "Бородино" иот Лев Н. Толстой в романа "Война и мир", се превръщат в литературна класика. Талантливият художник Давид оставя на поколенията прекрасни портрети на Наполеон, а Бетховен му посвещава "Героична симфония". Гьоте е очарован от неговия гений, симпатизира му и забранява на своя син да воюва срещу него през 1813 г. Хайне му съчувства за огорченията, които англичаните му причиняват на остров Света Елена. Според Стендал, който достига с френската армия през 1812 г. до Москва, с влизането й във Венеция /1797 г./ завършва героичният период от живота на Наполеон Бонапарт.