Плутарх /ок.46-127/ завещава на световната литература две големи групи произведения, обединени под заглавията "Успоредни животописи" и "Нравствени съчинения". В тях се съдържа и почти всичко известно за живота му.

Роден е в малкия беотийски град Херонея. Образова се в Атина, където изучава философия /при платоника Амоний/, реторика и математика. В съзвучие с космополитния дух на времето предприема пътувания из цяла континентална Гърция, посещава Йония в Мала Азия, стига и до Александрия. Заниманията с държавническа дейност два пъти го отвеждат в Рим. За разлика от типичния нтелектуалец на епохата, търсещ поле за изява в Рим или Атина, Плутарх избира да живее в родната си Херонея, макар да е придобил и римско, и атинско гражданство.

Воден от принципа, че добродетелното живеене означава дейно участие в обществения живот, той заема редица длъжности, сред които архонт епоним и жрец на Аполон в Делфийското светилище. Добродетелта е ключово понятие и в "Успоредни животописи" - в тях Плутарх е повече моралист, отколкото историк.