Малко са историците с цялостно виждане за историческото битие на своя народ. За щастие на българската историография нейният представител Александър Фол е учен, за когото преподаването на история е възможност пълноценно да бъде съизживяна. Поклонник на Клио - музата на историята, Професорът, както го наричаме всички, общували с него, написа своите лекционни курсове с чувството на дълг, подчинен на възпитанието на граждански ценности у своите студенти. За Александър Фол култура означава обучено и възпитано поведение, което се проявява в целия спектър на живота на едно общество. Затова и учебникът "Тракийската култура: казано и премълчано" започва с риторичното заглавие на първата глава "Какво друго освен култура". Най-важните послания, които пронизват цялото изложение на книгата, са, че културата, поведението и духовността се изразяват в творческите действия на всеки гражданин и на общността като цяло, облагородени от вярата в положителната енергия на знанието и познанието, че цивилизацията е умението действията на човека и неговата религия да не унижават Другия/Другите, че взаимното уважение и зачитане са и естетическа норма, без каквато същински човешки отношения не могат да съществуват, защото отвеждат към сближаване, опознаване и единение без предразсъдъците за произход и религия. Само с така обучено и възпитано поведение ние, Българите, можем да съхраним културната си специфика и самосъзнание в глобалния свят. Концепцията на Александър Фол за културата и за мястото на всеки един народ в оркестъра на историята, написана преди петнадесет години, звучи повече от съвременно в края на първото десетилетие на XXI век, дори пророчески. Толерантността, уважението и стремежът към познаване на културата и историята на другите народи позволяват да се изхвърлят от речника, а и от мислите ни понятия като варвари, варварска култура, периферна култура и т.н. За Александър Фол няма второстепенни актьори в драмата на Клио. Има народи, които са осъзнали своята мисия благодарение на културата, която носят.