Настоящият сборник с ранни творби на Ярослав Хашек, принадлежащи към различни жанрове – разкази, хуморески, вестникарски фейлетони, полемични статии и дори научна фантастика, – ще е изненада за многобройните почитатели на гениалния чешки сатирик в България.

Обединяваща за тома, съставен в Чехия след смъртта на автора, в 1958 г., е социалната проблематика, острите класови и етнически противоречия в Австроунгарската империя в навечерието на Първата световна война. Много от разказите в сборника разкриват младия Хашек в една неподозирана светлина – като състрадателен и чувствителен към трагизма на бедняците и на „малките хора“ прозаик. В други творби пък вече личи непримиримият критик на църквата, бюрократите, политиците, войнолюбците и еснафите и дори на своите братя по перо, програмно загърбилите реалния живот модернисти. С индивидуалистичния стихиен анархизъм на Хашек от онези години можем да си обясним и нескритата му симпатия към социалните аутсайдери – престъпниците и затворниците. Техните образи в книгата образуват ярка и неповторима галерия, а с някои от тях се срещаме неведнъж и в по-късни творби на ненадминатия хуморист.