Книгата на Тобин Харт представлява уникално изследване, което променя обичайните ни представи за детските преживявания. Тя – по собствените му думи – “се поднася като молитва” в името на едно ново разбиране за духовния живот на децата. Благодарение на своята непредубеденост и отвореност за фините нива на реалността, те често виждат неща, които остават скрити за нас, но издават връзката им с дълбоките течения на Духа.

Да погледнем за момент своето дете – да го погледнем с очите на сърцето си, без да го оценяваме. Наблюдавайки го така, започваме да го възприемаме като забележително същество, съвършено, сияйно и тайнствено. Започваме да почитаме неговата неповторима душа, макар все още да не е съзряло като човек и личност и понякога да ни шокира с лошото си държане. И тогава сме готови да допуснем мисълта, че навярно по някакво невидимо космическо споразумение то е наш гост, към когото би било закономерно да не се отнасяме според автоматизираните си навици, а да почерпим от мъдростта му.