Пиеси

Първият театрален успех на Тенеси Уилямс е „Стъклената менажерия“ (1944), която получава наградата на нюйоркската театрална критика. Силно автобиографична, пиесата гради затворен, но драматично напрегнат свят: неспокойният, търсещ своя път Том, крехката Лора, която живее чрез своята стъклена менажерия, властната, тъгуваща по изгубеното минало Аманда. Считаната за връх в драматургията на Уилямс „Трамвай „Желание“ (1947) му носи първия „Пулицър“. Тук сривът в човешкото общуване е показан в целия му трагизъм: аристократичната Бланш и мачото Станли, капсулирани в собствените им заблуди, самозаблуди и митологии, което в последна сметка води до насилие, лъжа и разпад.

През 2006 г. „Трамвай „Желание“ бе поставена на сцената на театър „Българска армия“ от проф. Крикор Азарян. „Стъклената менажерия“ бе постановката, която той не успя да осъществи.

Пиесите на двукратния носител на наградата „Пулицър“ Тенеси Уилямс (1911–1983) се нареждат сред върховите постижения на американската драма през ХХ век. Пропити от характерната чувствителност на Американския юг, те са белязани и от личните трагедии на своя създател – привързаността му към страдащата от шизофрения сестра, болезнената атмосфера в семейството, собствената му пристрастеност към опиати и алкохол, старанието да крие своята хомосексуалност. Тенеси Уилямс е автор на шедьоври като „Камино Реал“ (1953), „Котка върху горещ ламаринен покрив“ (1955), „Орфей слиза в ада“ (1957) и „Нощта на игуаната“ (1961). Драмите му са поставяни от режисьори от ранга на Елия Казан, а във филмовите им адаптации участват Кърк Дъглас, Катрин Хепбърн, Джон Малкович, Кийфър Съдърланд („Стъклената Менажерия“), Марлон Брандо и Вивиан Лий („Трамвай „Желание“).