Съдбата не обича да чете табелките по вратите.
Не обича да се заглежда дали са от месинг, дали от сребро, или са просто лепенки на звънеца.
Не я интересува дали сме Ставреви и зад табелката имаме диван, застлан с жълт губер и хладилник „Мраз”.
Или сме Атанасови и сред барока зад блиндираната ни врата сме принцеси и кралици с кредитни карти.
Или сме Жекови и мълчим сред черно бял стъклен студ пред огромен плазмен телевизор.

Или Касабови и зад табелката ни – минало, любов, вини, страхове, заплетени по кукичките на пердета от органза.
Съдбата обича да се забавлява. Независимо как се казваме.

Обича да ни качва на виенското си колело и да ни развърта света.
И по някое време да дръпне внезапно шалтера и... едните да пусне долу, в ниското, а другите да задържи във високото.
Съдбата обича да ни кръщава. Обича сама да измисля табелките по вратите ни.
Съдбата не обича да чете. Тя обича да пише. Върху нас.
Обича да ни дава свои имена. Табелки. На вратовете ни. Етикети. С цена.
Ставреви – сезонно намаление.
Жекови – ликвидация.
Атанасови – аутлет.
Касабови – нова колекция.
И си носим баркода. Вързани с конче за него.
На щендера. На витрината. На стелажа.
Но всички на едно и също място – в общия ни стъклен дом.
Всеки от нас е Атанасови, Ставреви, Жекови или Касабови. И живее в своя стъклен дом. В сезонът на разпродажбите...