Съдбата на нас, българите, се свързва с тази на словаците още през IX в., защото духовните "отломки" на древната Великоморавия стават трайни градива за културата ни, а историческата мисия на двамата свети братя Кирил и Методий, отправена към западните славяни, дава плодове при южните. И макар че делото на славянските просветители в Централна Европа бързо е заглушено, а западните славяни са безвъзвратно включени в орбитата на римокатолицизма, споменът за този най-ранен период на духовен разцвет никога не избледнява в словашката памет. Той се превръща в исторически мит, който векове по-късно се вгражда в модерната словашка идентичност. На 1 януари 1993 година се осъществява разделянето на Чехия и Словакия. Бленуваната столетия мечта на словаците за суверенна държава става реалност. След множество политически, икономически и културни обрати още от далечния VI век, които германският учен и университетски преподавател Роналд Шьонфелд излага и аргументира по убедителен начин. А българският читател без съмнение ще съзре в тази история не малко прилики със собствената си съдба - от по-далечно и от по-близко време, ала и разлики, защото пътят на един народ се обуславя от традицията и от основните ценности, които изповядва.