Може ли стълпотворението от предмети да бъде класифицирано, подобно на флората и фауната например? Градската цивилизация е свидетел как в ускорен ритъм едно след друго следват нови поколения изделия и уреди, в сравнение с които човекът изглежда изключително стабилен вид. Като помислим, това многообразие не е по-странно от многообразието на неизброимите природни видове. Впрочем тях човек вече ги е преброил... Предметите от всекидневието се множат, потребностите нарастват, производството ускорява тяхното раждане и тяхната смърт, думите вече не стигат за обозначаването им. Възможно ли е светът на изменящите се пред очите ни предмети да бъде класифициран и да се стигне до описанието му в система?

Изучаването на тази “изговаряна” система от предмети винаги предполага един неин различен план, който е отвъд функционалното описание: технологическият план. Този план е абстракция: практически във всекидневния живот ние не съзнаваме технологическата реалност на предметите. Но в определен смисъл тя е най-конкретното нещо в предмета...

Уникалната книга на Жан Бодрияр ни разкрива по какъв начин един подобен поглед не е парадоксален, боравейки фино с материята на границата между анализа на предмитите и семиотиката...