Появата на скромния домашен конкурс, прераснал скоро след това в международния фестивал „Златният Орфей“, е резултат от влиянието на множество фактори. Те са географско-климатични, политически, стопански, социални, културни, психологически, пропагандно- рекламни и не на последно място идеологически, доминиращи при тоталитаризма. Всеки от тях е с различна относителна тежест. Приоритетното им подреждане е възможно, но излишно за целите на това изследване, докато познаването им – поотделно и като съвкупност – е задължително условие за точното разполагане на фестивала в панорамата на културното ни развитие. Само така ще сме в състояние вярно да осмислим многобройните функции на „Златният Орфей“ (основните са социална, психологическа, естетическа, познавателна, селективна и декоративна), през които се отразява духът на времето отсам и оттатък желязната завеса. И да разберем до каква степен той се вписва в конюнктурата на музикалния бизнес по света във време, в което тоталитарния режим ползва двоен стандарт по темата. Познаването на предпоставките е наложително и поради все по-сгъстяващата се фалшива носталгия по фестивала, чиято митология от началото на демократичния преход обилно се полива с чайниците на самозвани медийни пришълци. Повечето от тях още не са били родени в най-силните години на „Златният Орфей“!

Предисторията на „Златният Орфей“, както и на следвоенната българска поп музика, следва да търсим във втората половина на 50-те години от отминалото столетие. И задължително трябва да я свържем с ускореното изграждане на първите курортни комплекси по нашето Черноморие. (Благодарение на първите четири „S“, изнесени в заглавието на книгата – Summer, Sea, Sun, Sand, които са заслуга първо на Бога и чак след това на хан Аспарух и неговите многобройни наследници до 1944 г.) Поне в началните две десетилетия на своето съществуване те акумулират огромно количество разнообразна жива (!) музика, най-общо възприемана като развлекателна и танцова. (Ето ги и шестото и седмото „S“ – Song, Stage, а за петото – Sex – ще почакате малко). Такава е и световната тенденция в следвоенния период, чието начало е през 1947 г. във Франция.