Писането на Любомир Милчев Денди предприема вълнуващ флирт с фотографията. Първата му книга „Проглеждането на гледката" сръчно ползва архивни фотографии, за да ознаменува тъжното тържество на една фикция и още по-тъжното пиршество на една гледка. Друга негова книга, „Далматинецът Марципан", илюстрирана с фотографии на Мисирков, възлага на фотографията нещо от достоверността на писането. Писане, удостоверено с гледки, но и много повече - разплитането им в софистицирана стилистика. В „Комедиантите" пък са вплетени загадъчни кадри на Николай Трейман. „Любовникът на лейди Чатърли и благоприличието на нетрагичното" шокира с фото-графична корица, издържана в духа на триединството писане, живеене и страст. „Спекулативно-поетически разглеждания на времето у късния Хайдегер" е илюстрирана с носталгична фотография на одалиска. В предаването на KODAK Семеен албум Милчев поравно озадачава зрителите с фотоесета и с ретрограден fashion. Тези увлечения залягат и в „Светлописи" - отлежали писания за отлежали фотографии за големи разбирачи. Фотографите са изкушени, но и уплашени да снимат с него, неочаквано нападнати от гледки и оказали се на местопроизшествие на чиста съзерцателност. Опасно, нали?