Свети Георги е сред най-популярните светци през Средновековието и съвсем естествено е неговият култ да намери широко разпространение из целия християнски свят след V век. Превръщането му в патрон на византийските василевси, германските императори, българските царе, руските князе, сръбски-

те и английските крале и най-после на цяла една държава - Грузия (Георгия), предизвиква превъплъщаването на образа му върху стотици паметници на изобразителното и приложното изкуство. Почитането му в различни условия, в разнообразна етническа и културна среда в продължение на повече от десет

столетия е свързано както с формирането и разпространението на общоприети иконографски типове, така и с някои специфични, чисто локални сюжети и детайли. Поради това специалистите по християнско изкуство, средновековна литература и християнска археология винаги са бивали безкрайно затруднени,

когато трябва да поднесат една по-пълна картина на възникването, промените и развитието на култа и образа на св.Георги. С оглед на това според мен е по-удачно отделните иконографии да се разгледат в самостоятелни студии (глави). По този начин е възможно да се проследят по-детайлно измененията във вре-

мето и пространството и можем по-осезателно да се докоснем до духа и семантичната натовареност, които носи в себе си всяка една сцена.