"Хитлер ми беше началник. Дори не мога да кажа – най-големият ми началник, понеже нямаше друг, който да е над мен. Никой, даже Химлер и Борман, нямаше право да ми заповядва." Това е изповедта на Хайнц Линге – личния помощник на Хитлер, който е неотлъчно до него от 1935 до края му на 30 април 1945 година. На 2 май 1945 г. щурмбанфюрер Линге е пленен от съветски войници и отведен в затвора на НКВД на "Лубянка". Следователите от СМЕРШ разпитват три години Линге и личния адютант на Хитлер Макс Вюнше. Сталин има натрапчивата идея, че Хитлер е инсценирал смъртта си и е успял да се укрие. Съветският вожд се интересува и от най-дребни детайли от личния живот на фюрера. А точно Линге е човекът, чийто разказ е като "поглед през ключалката" в покоите на Хитлер. След 10 години като военнопленник в Съветския съюз бившият началник на личния отдел на фюрера се завръща в родината си. По това време започват да излизат много "сензационни" мемоари на висши германски военни и политици. Линге обаче не се забърква в "мемоарния поток". Пълните му спомени за преживяното с Хитлер излизат едва след неговата смърт. "Сега, когато не ме е страх, че отново биха могли да ме хвърлят в затвора или в изправителен лагер, защото десет години съм бил в обкръжението на Хитлер и съм му служил, мога да кажа свободно и открито какво преживях с фюрера, до когото по принуда бях по-близо от всеки друг, с изключение на Ева Браун."