Размислите, които ни предлага Д. Ерибон, са обединени в три основни посоки и части на предлагания труд - "В света на оскърблението", "Призраците на Уайлд" и "Хетеротопиите на Фуко". В първата от тях авторът анализира изживения опит и причините, поради които обществото е отредило на хомосексуалните мястото, белязало така драматично тяхната субективност. Във втората проследява някои ключови етапи от създаването на модерната гей-идентичност през XIX век - и в литературата, и в устната народна култура, спирайки се по-подробно върху идеите на Оскар Уайлд и скандалния някога процес срещу него, временно прекъснал и впоследствие насърчил (главно чрез творчеството на Андре Жид и Марсел Пруст) хомосексуалното "проговаряне". И най-накрая, коментирайки текстовете на Мишел Фуко по всички тези проблеми, стига до въпроса, който той смята за централен и около който се съсредоточават трите части на книгата: как чрез непрекъснато повтаряния акт на отклонение от нормите геят може да пресъздаде собствената си личност.