Преди да пристигне в България, Кристофър Бъкстън е живял за кратко на много места по света. Идва тук през 1977-а, по „Людмилино време”, като преподавател по английски на Петя Дубарова и на още десетки възпитаници на Английската гимназия в Бургас.
Автор е на редица статии, есета и документални изследвания, на три романа и една пиеса с теми от българската история, а също и на няколко поетични книги, в които е включена и баладата за бургаския рейс №4.

Настоящият роман изследва един от тъмните мигове в историята ни – няколко десетилетия след падането ни под византийско робство. В сюжета се сблъскват истинските наследници на короната и самозванците, ламтящи за власт, кръстоносци на път за Светите земи и прокудени викингски нотабили. В кълбото от коварство и интриги, братоубийства и предателства, покълва и избуява една страстна и невъзможна любов.
Книгата е умело дозирана смес от приключения, романтика, исторически познания и динамично действие.

„Младите днес залитат по чуждото, защото не познават историята си. Самият аз пишех експериментално и отвлечено, докато не открих чудния свят на българския фолклор и славно минало”, признава англичанинът, чиито деца се казват Малина и Иван Владислав.