„Пътят“ на Нодар може да има за подзаглавие „Дневник на едно откровение“. Това изисква по-различен начин на четене и отношение от страна на читателя: той трябва да подхожда с отворено и освободено съзнание, с подходящата нагласа и дори с вдъхновение, за да усети духа на написаното и така да разбере и изтълкува правилно смисъла му. Ако четящият успее да стори това, той ще улови ритъма на онова, което написаното изразява, и ще изпита огромната радост от съпреживяване на енергията на откровението. Защото „Пътят“ е нещо, което не може да се обясни с категориите и понятията на анализа и критиката – такива, каквито ги познаваме, а трябва да се възприема като откровение и инструмент за посвещение на онзи, който е открит за истината и истинското знание, и има сетивата за това.

Авторът