Книгата е обобщение на дългогодишните изследвания върху първобългарския период. В нея се проследява политическата история на първобългарите от IV в. до края на управлението на Персиан (852 г.). Разглеждат се техните непосредствени и непряко предадени езикови остатъци, както и надписите с рунически знаци. Носители на степни традиции, първобългарите притежавали своеобразни обществена структура и държавно устройство, които отличавали България от останалите европейски държави през Ранното средновековие. Религията и обичаите им, притежаващи свои особени черти, отразявали техния езически светоглед. Със строителството на монументални градежи и издълбаването на надписи българските владетели изтъквали могъществото на своята държава.