Не е добре за човек да си припомня във всеки един момент, че е човек. Да се вторачваш в себе си, е лошо, но далеч по-лошо е да се вторачваш в човешкия род с упорството на маниак: това означава да придаваш със задна дата обективно и философско оправдание на всякакви случайни нещастия. Докато си блъскаш главата върху твоето "аз", това все още може да се обясни с някаква прищявка, но когато всички тези"аз" се превърнат в предмет на безкрайно предъвкване, постепенно си даваш сметка, че несгодите на собствената участ и случайността на твоето битие се въздигат до норма, придобиват универсално измерение. Съдържание: - Пропадане във времето - Дървото на живота - Портрет на цивилизования - Скептикът и варваринът - Скептик ли е демонът - Изкушението и ужасът на славата - За болестта - Най-древният от всички страхове - Опасностите на мъдростта - Да изпаднеш от времето