В предлагания труд за първи път се проследяват в цялостен план и върху възможно най-пълно фактологично документиране фразеологичните системи на българския и на румънския език.
Фразеологията обикновено е определяна като най-специфичен и поради това и най-труден за превод дял от изразното богатство на всеки един език.
Съпоставителното типологично изследване допринася за откриване на нейните действителни специфики в конкретния език, на случаите на еднаквост, на близост, сходство и на различие.
Книгата е първата част от многоаспектно проучване на фразеологията на двата езика, принадлежащи към различни езикови семейства, но развивали се в рамките на балканската езикова общност.
Тя анализира фразеологичния материал откъм компонентите и структурната организация на фразеологичните единици, като същевременно осветлява редица граматични проблеми,
отразяващи се непосредствено в тях. Показва характеристиките на формата в тясната им връзка с типовете семантика при фразеологията.
Книгата е предназначена за филолози, за преводачи, за българските студенти от специалностите румънска филология и балканистика и за румънските студенти, изучаващи българска филология,
както и за всички, които се интересуват от проблемите на фразеологията.