Когато човек се зачете в “Приключенията на Джонатан Гълибъл”, не може да не започне да си задава въпроси за обществото, в което живеем, и за моралните ценности, върху които това общество е основано. Претърпелият корабокрушение юноша Джонатан Гълибъл попада на о-в Корумпо, който има политическото и икономическо устройство на съвременна Европа и Северна Америка, и както в Европа и Северна Америка Джонатан не получава рационален отговор на въпроса “Защо?”, който е принуден да задава всеки път, когато се сблъска с определена намеса на държавата.

Джонатан Гълибъл” остроумно и забавно показва колко рядко си даваме сметка за абсурдните ситуации, с които е изпълнен животът ни. Смехът на книгата често е през сълзи – както обикновено става, когато някое модерно мнозинство – обществено или политическо – отхвърли традиционните общочовешки разбирания за нормално и ненормално.

Тогава най-добрият начин за връщане към здравия разум е сатирата, а най-доброто оръжие срещу абсурда е насмешката. Както отбеляза Кен Скуланд по повод излизането на книгата му на български (31-ият език, на който тя е преведена):”Сатирата позволява на хората да се присмиват над собствената си съдба. И след това, като се замислят, да видят, че това, над което се присмиват, всъщност е част от техния живот.”