Герда беше болна. Много болна. Лежеше в леглото, четеше, пишеше писма на своите приятелки и рисуваше. Най-вече рисуваше. Тя имаше много блокчета за рисуване и когато си отиде от този свят, тя ни ги остави пълни с картинки, които сега ние предаваме по-нататък - на малките и на по-големите деца, за които Герда с любов ги е създавала.

Предаваме и още нещо - приказките. Защото Герда изживяваше първо приказките, след това ги пресъздаваше в рисунките си. И това беше нейното съкровено желание - да даде на своите любими герои един истински приказен живот.

А сега, както става винаги в приказките, Герда ни гледа отгоре сред звездите и се радва. Радва се както на нас самите, така и на своите земни създания, които продължават да живеят в тази малка илюстрована книжка.