Морето, небето, скалите, кормораните, една лодка, закотвена в собствената си сянка, санаториумът и странни пациенти, за които болест не е намерена. И още Някой, който винаги липсва. „При входа на морето” е роман, който лекува, разказ, чиито страници неусетно преобразяват читателя си, стълба, в края на която е Входът, откъдето никой не би пожелал да се върне.

Романът тръгва от страданието, меланхолията и тъгата на своята героиня, за да я отведе до пречистването, просветлението и повторно откритата връзка с Другия. Светът на романа всмуква като лабиринт, в който през модела на самото писане читателят върви успоредно с жената вътре. Той усеща, чувства и мисли през нейния поглед, улавя света през нейните травми, страхове и желания.