Пощальонът Марио Хименес има един-единствен клиент – поета Пабло Неруда, и иска да се научи от него как се пишат стихове, за да покори сърцето на младата Беатрис. Марио Хименес така и не се научава да пише стихове, но все пак покорява сърцето на Беатрис, а Неруда му става добър приятел. Марио и Беатрис се оженват, поетът е назначен за посланик на Чили в Париж и всичко се развива прекрасно до смъртта на Неруда, на Алиенде и на чилийската демокрация.

„Пощальонът на Неруда“ не е нито любовен роман, нито политически роман, или може би е по малко и от двете, но със сигурност е творба, изпълнена с много поезия и с тънка ирония. А изумителният език и виртуозният начин, по който Скармета борави с думите, го превръщат в онова, което винаги се е наричало шедьовър.