За най-новия си роман „Под купола” Стивън Кинг казва: „Опитал се бях се да напиша книга, сравнима с натискане на педала до дупка. Редакторката го разбра и при всяко мое разколебаване настъпваше крака ми и крещеше (в полетата на ръкописа, както им е обичай на редакторите): „Дай газ, Стив! Дай газ!”

През един безоблачен октомврийски ден над градчето Честър Милс се спуска прозрачен и непробиваем купол и го откъсва от света. Появата му, наблюдавана от един от главните герои Дейл Барбара, е внезапна и неумолима. Човеците могат да докоснат преградата, без да пострадат, но електронните уреди се взривяват в близост до нея. В Честър Милс настъпва апокалипсис. Въздухът започва да се нажежава, а още по-бързо се нажежава политическата атмосфера. Хората, попаднали в капан и заплашени от гладна смърт, изпадат в паника и у тях изплува първичният стремеж за оцеляване... на всяка цена. Оформят се два лагера, предвождани от Дейл Барбара и „тарторът” в Честър Милс – Големия Джим Рени. За Рени куполът е само средство за установяване на пълен контрол. Дейл и Джулия, редакторка в местния вестник, организират съпротивата срещу него. Накратко, авторът отново се връща към темата за извечното противопоставяне на морала и либерализма срещу алчността, корупцията и фундаментализма.

Мнозина критици са склонни да пренебрегват романите на Кинг, което е несправедливо. Той определено не е Марсел Пруст, но не е и автор на романи-еднодневки, които правят фурор и после бързо се забравят. Пример за майсторството му са две изречения от „Под купола”: „Когато до зазоряване оставаха много часове, лошите мисли добиха плът и се раздвижиха. В непрогледната тъма те се превърнаха в зомбита.”