В двайсет и една книги досега се занимавах с извънземните, с онези тайнствени астронавти, които още преди хилядолетия посетили добрата ни стара Земя. Знам, че може да се спори по почти всичко - както по възможността за футуристични космически пътувания, така и за интерпретирането на археологическите находки. Само едно е безспорно - съществуването на светите писания. Удивителното в тях е, че много от тях са написани в първо лице единствено число -т. е. от очевидци. И това ни поставя в затруднено положение. Можем да приемем, че авторите на светите писания са били учители, ако щете и фантасти на своето време. Те обаче разказват, че им говорили някакви „учители от облаците", или описват преживявания в първо лице, които претърпели поради онези небесни учители. И това било само плод на фантазията? Стоп! - възразява вярващият. Текстовете не били измислени, авторите им били преживели всичко това. Но кой тогава им е говорил? Кой им се разкрил сред дим, огън и трясък? С колела и крила? Добрият Дядо Господ - кой иначе! - отговаря вярващият. Лично аз съм много вярващ. Знам, че грандиозното творение, Божият дух съществува. Дори съм от онези, които все още се молят всеки ден. Но добрият Господ, който имам предвид, няма нужда да трещи на-сам-натам с някакво превозно средство, което пуши, вибрира и вони, което има колела с наплати, и дори крила. А щом не е бил добрият Господ онзи, който е говорил на предшествениците ни, то кой остава? В книгата правя съвременно тълкувание на два примера от Стария завет и ги правя технически разбираеми. Пожелавам си читателите ми да са като мен - вярващи, но не и лековерни. Ерих фон Деникен