Иван Ланджев мести добре. Освен това в партията му с думите няма жалостиви поплаци, няма шедьоври на самосъжалението и автоупоение от това, колко талантливо той, играчът Ланджев, може да е нещастен.
В поезията ни навлиза перо, което презира евтините утехи на случайността и самохипнотизирането с масови митове. И внимателно придвижва думите към квадрати, където те се пълнят с неподозирана за дилетанта мощ. Значи знае за какво става дума. Или поне дава такъв вид.
Засега е повече от достатъчно.

Бойко Ламбовски

Нехайна и нахакана, поезията на Иван Ланджев преминава през града (къде ще идем/ и какво ще пишем/ за какво ще викаме/ ако не сме ведно с града), спира за кратко при шахматистите в градинката пред Народния, премества някоя фигура, пуши, пие, прави любов, въобще – държи се нормално. По вина на Боби Фишер е под влияние на толкова неща, най-вече на поезията. Стихотворения, които стават за четене.

Силвия Чолева

Добра дебютна партия поезия. Иван Ланджев се учи от словесните и житейски ходове на Вапцаров, Елиът, Константин Павлов, Буковски и Кърт Кобейн, но е предимно себе си – талантлив и своеобразен. Ироничен, сериозен, с очила на носа, безочлив, влюбен, егоистичен и отдаващ се. И най-вече искрен, свободен и честен. Основни съставки на поезията. И на шаха.

Стефан Иванов

Поезията на Иван Ланджев ли? Не помня от кога не съм чел нещо толкова приятно! Изобщо г-н Ланджев е един от малкото живи хора, които се навъртат наоколо...

Тома Марков