Книгата съдържа над 200 писма и пощенски картички на Елисавета Багряна за периода от 1913 до 1988г, като преобладават тези, писани между двете световни войни.

Адресирани са до Владимир Василев, Николай Лилиев, Дора Габе, Петър Динеков и Иван Бочев. Писмата разкриват нови моменти от биографията на забележителната поетеса, част са от нейния „сеизмограф на сърцето". В кореспонденцията си Багряна споделя впечатления от своите многобройни пътувания - в България, Виена, Париж, Прага, Словения, Истанбул, Анкара, Берлин и др., но и размисли за щастието, обичта, поезията, живота, хората...

Писмата й открояват по-пълнокръвно нейния духовен портрет, творчески планове, настроения, вълнения. Те докосват до автентичния глас на поетесата, до редица личности, с които е била свързана, говорят за културния живот у нас и в чужбина. Писмата до Иван Бочев, част от писмата до Владимир Василев, някои от снимките и всички факсимилета се публикуват за първи път.

Съставителката - доц. д-р Людмила Хр. Малинова, работи в Института за литература към БАН.