Казваше се Мария Аранча и, разбира се, беше баровка. Когато я видях да влиза в кантората миналия ноември, първото, което ми направи впечатление, беше липсата на пламък в махагоновите й очи. Това, а също фактът, че на устните й не се появи усмивка нито веднъж през цялата вечер. Мария Аранча седна срещу мен от другата страна на масата, скръсти ръце върху коленете си и захвана да разказва за какъв дявол иска да наеме частен детектив. Накратко, някой бил убил Тонюко Камамбер.

“С такова име – помислих си – това е най-малкото, което би могло да му се случи.”

Мисълта ми явно е проличала ясно на лицето ми, защото Мария Аранча се завъртя неловко на креслото.

– Истина е, господин Бланко, заклевам се.

– Хубаво, но това е работа на полицията.

– Полицията смята, че е самоубийство.

– А вие не споделяте това мнение, така ли?

Кой казва, че черният роман бил мъртъв? Кореа доказва, че жанрът и жив и в отлично здраве.

La Verdad Digital

Рикардо Бланко е испанският Марлоу, обаятелен като него и зареден с хумор.

Berliner Morgenpost