Здравка Евтимова (1959) шеговито нарича себе си „влаков" писател поради това, че голяма част от ранните и разкази са написани в купетата на влаковете, пътуващи между Перник (градът, в който живее) и София (градът, в който работи). Предполагам, че през последните години, работейки в структурите на ЕС, аерогарите на Европа и Америка й предлагат далеч по-голям комфорт за писане от родните железници. Но независимо къде се намира - в забутано софийско село или в столицата на Европа, на пъпа на Стария континент или в сърцето на Новия свят, - Здравка Евтимова не спира да наблюдава човека и да пише с любов за него. И макар да го прави леко и естествено, както диша, често успява да спре дъха на читателя. В сборника „Пернишки разкази" са включени някои съвсем нови разкази, както и разкази, все още непубликувани в България, но излизали на английски език в книгите на Здравка Евтимова „Pale and Other Postmodern Bulgarian Stories", Vox Humana, 2010, Канада/Израел; „Carts and Other Stories", Fomite Books, 2012, САЩ и „7ime to Mow and Other Stories", All Things That Matter Press, 2012, САЩ. Ето две мнения от задокеанските й читатели: Тези разкази са едно емоционално пътуване през свят, който познаваме и все пак заедно с героите в книгата откриваме кътчета, за които никога не сме подозирали. Разказите, вклЬчени в сборника, ни помагат да видим света през различни очи, да оценим по нов начин онова, което имаме, и още по-високо - нещата, към които се стремим. (Майкъл Харисън, Вирджиния, САЩ) Това са разкази, докосващи и сърцата, и умовете ни. В страниците на тази книга читателят открива нови переспективи за истинското богатство в живота ни. (Дж. Рийба, Флорида, САЩ) София Несторова