Древните египтяни наричали земята си Кеме, което ще рече “черна”, противопоставяйки черната плодородна земя, оросявана ежегодно от бога на разлива Хапи*, на червената неплодородна пустиня. Съвременното название на страната Египет е от старогръцки произход. Елините наричали тази земя Айгюптос вероятно по едно от имената на старата столица Менфе - Хекептах, засвидетелствано в асирийските източници като Хикуптах. Предноазиатските съседи на египтяните наричали страната им Маган или Мусур, а арабите, които завладели Египет през VII в. - Миср. Границите на Древен Египет били очертани от самата природа. “Египет е дар на Нил”, писал бащата на историята Херодот. Територията, в която в продължение на хилядолетия цъфтяла една от най-древните цивилизации, представлява оазис по протежението на Долината: от труднопроходимите първи прагове на юг, до Средиземно море на север. Отстрани оазисът е обграден от “чуждите” пустинни възвишения - на запад Либийската пустиня, а на изток Арабската, или Източната пустиня. Затворена по такъв начин от самата природа, египетската цивилизация била по-обособена от останалите страни на Стария свят. Летописното египетско царство възникнало няколко столетия около началото на трето хил. пр. Р. Хр. На базата на административното деление (Горен, или Южен, и Долен, или Северен Египет), на царската корона (съставена от две корони, олицетворяващи Севера и Юга), на държавните учреждения, на титлата на владетеля (цар на Горната и на Долната земя) немският египтолог Курт Зете изгради хипотезата, че някога двете части били самостоятелни царства, които се обединили, но запазили известна самостоятелност. Все още обаче липсва по-убедителен доказателствен материал както за тяхното самостоятелно съществуване, така и за покоряването на едното от другото.