Годините минават, светът се променя, само  надеждите, страховете и любовта на жените остават същите.

Дойдохме като гълъби през пустинята.
Във времена, когато навред цареше смърт...

Аз съм момичето от пустинята, макар да съм толкова далече от нея. Аз съм девойката с огнена коса; дъщерята на убиеца; жената, която с голи ръце лови скорпиони и от чиято ръка яде дори ястребът.
Аз съм жената на пекаря, загубила най-ценното, аз съм майката с длан на убиец. Аз съм закрилата.
Аз съм жената воин. Аз съм твоята сестра. Аз съм възлюбената, и жестоката, и милостивата – и волната, и непокорната. И знам, че любовта ще ме погуби.
Аз съм любовта. Аз владея тайните и магиите, мога да излекувам тялото и душата и да доведа дъжда. Аз бях и съм Вещицата от Моаб.

73-та година. Последните дни на обсадата на крепостта Масада, приютила юдеите. Провизиите, останали още от времената на цар Ирод, са на привършване, а римляните наближават.

Съдбата събира четири забележителни жени, за да се грижат за гълъбите на Масада. Жени със силен дух, който отказва да бъде съкрушен. Води ги единствено силата на женското сърце.

Йаел – дъщерята на убиец, бяга от горящия Йерусалим през пустинята, която й отнема най-ценното – любимия, а вината и тайната, които носи в себе си, превръща в своя сила. Ревка е жената на пекаря, която след смъртта на дъщеря си успява не само да намери сили да отмъсти, но и да съхрани душата си и да помага на другите. Азиза, обучена като воин, крие своята същност и води таен живот – живее в света и на мъжете, и на жените. И Шира, красивата вещица от Моаб, жената, която захвърля сигурния и спокоен живот и призована от любовта, поема изпълнен с опасности път.

Те са пазителките на гълъбиците и ...на своите тайни – кои са, откъде са дошли, кой ги закриля, кого обичат.

Сред  уханието на лилии, на смирна, на кръвта на мъжете и жените, умиращи за свободата си, се носи звънът на камбаните  и отеква из пустинята; крилете на гълъбите пърхат в изпепеленото от слънцето небе, а единствените оцелели разказват тази вдъхновяваща и омагьосваща история, за да достигне през вековете до нас.