В този труд авторът застъпва тезата, че при липсата на заплаха от голям военен сблъсък и невъзможността с военни удари да се решат социалните, етническите и религиозните проблеми, от една страна, и при опасността от превръщане на вътрешните територии на държавите в арена на терор, трансгранична престъпност и несигурност, от друга страна, новите форми на гранична охрана и граничен контрол създават възможност за преосмисляне на националната сигурност.

Очевидно премахването на границите ще отнеме много години и ще остане задача на бъдещите общества. Предстои епоха на преразпределение на световното пространство, съревнование за информация, енергия и собственост между отделните хора, съюзи, държави, нации, култури и всякакви но-вовъзникващи общности и икономически субекти - отлична среда за мрежите на трансграничната престъпност. Всяка организация, оставена без управление и действаща система за контрол на границите, ще бъде победена от ентропията и ще загине независимо от прогресивните цели, които си е поставила.