Това е третият роман на световноизвестния италиански писател и културолог Умберто Еко. След “Името на розата” и “Махалото на Фуко” той отново показва рядката способност да прониква във всевъзможни географски, исторически и идейни пространства, да постига магическо съчетание на свещени текстове и старинни трактати, на философски прозрения и хумор. Този път Еко е избрал ХVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал... Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми - какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към хилядолетието.