Непредубедената аудитория обикновено свързва понятието за интелигентност със способността да се постигат високи резултати в решаването на математически задачи или в попълването на езикови тестове. Това разпространено схващане кара мнозина да се учудват, когато на среща с випуска открият, че някои от съучениците им с най-скромни постижения в училище са постигнали забележителни успехи в кариерата. Хауард Гарднър, известен американски психолог и автор на „Нова теория за интелигентността", освен с чувство за хумор, разполага със сериозни аргументи, за да ни убеди, че стандартните психометрични инструменти не са най-добрият начин за оценка на способностите на индивида да решава проблеми и да създава ценни за обществото продукти. Оспорвайки концепцията за „единната и универсална" интелигентност, американският изследовател класифицира човешките дарби в седем добре обосновани категории: Лингвистична интелигентност Логико-математическа интелигентност Музикална интелигентност Телесно-кинестетична интелигентност Пространствена интелигентност Интерперсонална интелигентност Интраперсонална интелигентност Голямата заслуга на американския учен е, че предлага конкретни методи за оценка на отделните интелигентности и прави препоръки как хората да ги разгърнат по максимално гъвкав и продуктивен начин в рамките на различните социални роли, създадени от различните човешки общества. Нещо повече, той поставя и други интригуващи въпроси: съществува ли морална интелигентност, каква интелигентност притежават творците и лидерите и чия собственост е интелигентността?