Когато преди 500 години в Западна Европа се появява малката "Възхвала на глупостта" на големия хуманист Еразъм Ротердамски, няма интернет, няма реклама, медии, Биг брадър, турбоконсуматорство, орторексия, фирмена наука и глобално затопляне. Има обаче неща, които и до днес си остават същите, защото на XXI век нищо човешко не е чуждо. В глобалното село ехото на Глупостта оттеква толкова многообразно, често в съвсем неглупави неща, че няма как да не предизвика нови похвали. Най-вече за това, че всеки свободен човек може да говори по свой начин, стига да е с човещина и хумор. Може сам да решава дали да разбива дини с глава, подобрявайки рекорда на Гинес (24 за една минута), или главата му трябва за друго. Тази книга не е "стара песен на нов глас", а право на глас – и на отглас. Книга за свободното време, когато всичко е на игра и нищо не тежи.