Амирдовлат Амасиаци е световно известен арменски енциклопедичен учен и лечител; славата му е сравнима с тази на Хипократ и Авицена. Образова се в Константинопол при най-опитните за времето си лекари, които му присъждат званието магистър по медицина.

Великият султан Мехмед ІІ го назначава в двореца си. Но интригите срещу него, не на последно място и защото е християнин, го карат да напусне. Като пътуващ лечител той опознава и изучава най-различни билки от Мала Азия, Иран, Балканите. Тъй като говори свободно гръцки, латински, арабски, персийски и османски, успява да събере неимоверно количество сведения за различни растения и лекарствени средства, да усвои и опише техните здравословни въздействия.

Славата му като знаещ и можещ да изцелява стотици заболявания се разнася из цялата Османска империя. Когато в Константинопол (1466–1467) избухва епидемия от чума и великият султан Мехмед ІІ временно се преселва във Видин, той отново кани в двора си „лекаря на лекарите“ Амирдовлат Амасиаци.

Тук, в България ( в Пловдив), Амасиаци започва да пише своя шедьовър, фундаменталния си научен труд „Ненужно за невежи“. След четири години упорит труд книгата най-сетне е завършена. Тя е безценен енциклопедичен наръчник, обобщаващ опита и традициите не само на арменската, но и на цялата средновековна медицина (описани са около 1000 билки, 250 натурални препарата и повече от 50 минерала).